В какво именно се заключава щастието и величието на нашия народ? ♥ Алеко КОНСТАНТИНОВ
Фейлетонът „ И той в случай че не е приветлив, артък... “ е оповестен за първи път във в. „ Знаме “ от 20 декември 1895 година с псевдоним „ Щастливец “. Алековото писание е срещу Стефан С. Бобчев (г-н Сесе - 1853-1940), изтъкнат народняк, шеф на правораздаването в Източна Румелия, министър на националното просвещение и по-късно професор по история на българското право в Софийския университет. Заедно с Михаил Маджаров, С. С. Бобчев е редактирал списанията „ Българска колекция “, „ Юридически обзор “, „ Марица “ и други През 1894 година Алеко Константинов сътрудничи в „ Българска колекция “. Там са отпечатани стихотворенията му „ Птичка “ и „ Отговор “, преводът на „ Цигани “ от Пушкин и разказът „ От доста разум “. На 13 декември С. С. Бобчев е произнесъл в Народното събрание тирада, с която желал да се гласоподават изключителни заеми за цивилната листа на Фердинанд.
(Алеко Константинов (1963 ~ 1897); © Институт за литература)
И той в случай че не е приветлив, артък...
За господин Сесè ми е думата. И кое, мислите, е повода на туй неотразимо увлечение към неговата персона? - Искреността му. Да. Искреността и, основното, твърдостта на убежденията му. Каквото мисли - това и приказва, а каквото приказва - това и прави. Па значимото е и качеството на убежденията. И арнаутинът има убеждения, но за какво са ми? Господин Сесè е прогресивен, хубаво да го запомните. Основата на неговите правила е положена върху законите на еволюцията, които той свежда към две начала: н е м у е в р е м е т о и с е г а м у е в р е м е т о. Той е маниак на тия начала и е подготвен да ги поддържа с главата си. (Впрочем, в случай че събитията слагат пред е в о л ю ц и я т а едно „ р “, господин Сесè оставя главата си мирна и почва да поддържа убежденията с краката си.) И какъв брой е дружелюбна неговата душа на еволюцията. Обърне се на една страна, огледа се в близост и шепне тайнствено над ухото ти: там е з л о т о; мигновено ще се наведе над друго ухо и в сладостно любовно упойване, с полузакрити от самодоволство очи, въздиша:
- Т а м е с п а с е н и е т о.
Да го разцалуваш до погибел! Особено да го видиш, да го чуеш в свещената постройка, която носеше едно време надписа „ Съединението прави силата “, а в този момент готви нов надпис „ Млъкнете бе, момчета! “, да го чуеш в тази ограда, като почне да лее своите усеща към „ Оногова, който е залогът на нашето благополучие и благополучие, Оногова, който целият български народ смята за собствен избавител, Оногова, който ний би трябвало да благотворим, Оногова, който... “ Иди го гони!
Рукнали ония ми ти сърдечни излияния - какъв ти Ниагарски водопад! Потоп, да го вземе дяволът! Като дигнал ония благочестиви очи към небесата, като се заудрял по гърдите - триста дервиши на пара... И не ще никакво подозрение, основният и извънреден претекст на неговите дейности е богатството на народа. Инак не може да бъде аслъ. Благото на народа и на... арестантите. То, в случай че питаш, няма ни един българин, който да не се грижи за богатството на благия, само че значимото е кой по какъв начин схваща туй богатство. Ето где е въпросът.
А кой ще се осмели да каже, че господин Сесè не е вникнал в сърцето на народа, изключително откакто чухме неговата трогателна тирада на 13 декември. (И тук ли се изпречва туй проклето число...) Кой ще се осмели да оспорва неговото схващане на същинските национални потребности и стремежи? Никой. Сега не е ли ясно за всинца ни като бял ден в какво точно се заключава щастието и величието на нашия народ? Разбира се, че е ясно, откакто господин Сесè тържествено го прогласи:
Щастието и величието на България се заключава в построяването на грандиозни перачници, конюшни и дворци!
Кратко и ясно, като с ибришим отрязано. Дворци и друго нищо!
- То е срамно, господа, да жалите парите за дворци...
Право си споделя индивидът. Хич по-срамно от туй нещо може ли да бъде, да се жалят парите за дворци! Па остави дворците, ами да се жалят парите за перачници? Моля ви се, за перачници! Когато за някакви си учебни библиотеки се отпущат цели 40 хиляди лв., какво бива най-накрая да се отпусне нищожната сума 50 000 лв. за една перачница, в която ще си пере облеклата Онзи, който... и така нататък...
- Нека цяла България покрием с дворци, господа!...
Е, като е рекъл да я покрием с дворци, да я покрием най-накрая, какво санким - неприятно ли е? И аз, в случай че питате, не зная за какво, но пó ми харесва в замък да пребивавам, в сравнение с в полуструтена барака. Не имам вяра и селяните да се откажат. Нали господин Сесè има добрината да вземе върху себе си грижата за постройката на дворци - ний ще кажем сполай ти и ще чакаме.
- България по този път ще доближи идеала на Белами...
И ще го доближи, никак няма да се мае. Па и за какво да го не доближи, когато всички ограничения са взети: художествената академия е, горе-долу, подготвена. Ще плъзнат из България домораслите гении - архитекти, отпред с бай Ганя, в ролята на божествения Санцио и работата наред. А туй, гдето го рекли „ брашняният чувал “ - здраве му кажи...
И по-късно идете да дрънкате, че господин Сесè не бил симпатичен; - че и той в случай че не е приветлив, артък...
София, 18 декември 1895 година
Снимка: Алеко Константинов (1863-1897), Институт за литература; dictionarylit-bg.eu
